[Oberlist] BG* news: Muzei za modernosyvremenno izkustvo - ako ne si s nas si protiv nas

[oberlist mailing list]

-- 
Moldova Young Artists Association "Oberliht"
http://www.oberliht.org.md
.   .   .   .   .   .   .   .   .   .   .
http://idash.org/mailman/listinfo/oberlist
portal informational pentru arta si cultura din Moldova
information gateway for arts and culture from Moldova


---------------------------- Original Message ----------------------------
Subject: [artbox] Muzei za modernosyvremenno izkustvo - ako ne si s nas si
protiv nas
From:    "Boryana Dragoeva" <bori999 la gmail.com>
Date:    Tue, July 14, 2009 18:37
To:      artbox la groups.cult.bg
--------------------------------------------------------------------------

http://www.kultura.bg/article.php?id=15868
 Ако не си с нас, си против нас!
Учудващо е (поне за мен), че появата на
проекта за Музей за съвременно
изкуство (САМСИ) е обсъждана повече в
арÑ
итектурните среди, отколкото в
средите на съвременното изкуство. Поне
това е впечатлението ми от интернет
публикациите.

Освен позицията на ИСИ (която е ясна от
години)1<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#1>и на
Димитър
Грозданов
2 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2> (който се
доверява на
„младите‛ като музейни експерти още в
бебешка възраст), както и позицията на
Борис Данаилов (който не обича
съвременното изкуство и не смята, че то
се
нуждае от музей, но поради някаква
причина се е заÑ
ванал с неговото
изграждане)3 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3>
няма други
мнения.

Нима на никой не му трябва музей? Или
Ñ
удожниците се страÑ
уват да вземат
страна, да не би случайно да не попаднат
в някоя от колекциите – на САМСИ
или на СГХГ? Дебатът като че ли е крайно
поляризиран и е на принципа „ако не
си с нас, значи си с тяÑ
‛.

Аз грубо обобщавам реакцията на
арÑ
итектите като „трето‛ мнение, което
отразява функцията на сградата и би
трябвало да е оформено в тясно
сътрудничество с изкуствоведи, музейни
и галерийни работници, куратори,
Ñ
удожници и обществото, с цел то да
достигне до разнообразни слоеве от
населението - Ñ
ора с различно материално
положение и образование,
представители на различни възрастови
групи, чужденци.

Въпреки че арÑ
итектурната дискусия би
трябвало да отразява концепцията за
организиране на колекцията, нейното
придобиване, съÑ
ранение и експониране,
до момента в арÑ
итектурните среди
виждам по-скоро обсъждане на принципите
за
провеждане на конкурси от национално
значение, отколкото дискусия за
функциите и целта на музея.

Оставяйки настрана въпросите за
конкурсите, както арÑ
итектурни, така и
музейни (кой, как и защо?), без да
подценявам тяÑ
ната важност, биÑ
 искала
да
се съсредоточа върÑ
у моите интереси
като Ñ
удожничка и като редови член на
обществото. Съзнавам напълно, че колкото
и да се стремя да изразя
„обективно‛ мнение като човек, който не
представлява ничие лоби, критиките
ми ще бъдат изтълкувани в полза или
против тези лобита, които вече
съществуват. Въпреки това се надявам
моето мнение да не провисне самотно в
тишината между оформилите се барикади и
да бъде допълнено от други мнения на
личности или лобита. Само тогава има
някаква вероятност да се получи
дискусионна среда, която да бъде
продуктивна, а не поляризирана.
Поляризацията в момента води до
пренебрегване на най-важните въпроси,
които
все пак са поставени, като например
какви ще са принципите на създаване на
колекцията и въпросите за обществената
функция на музея като експозиция и
като място/сграда.

Музеят би трябвало да обслужва и
Ñ
удожниците, и публиката; за тази цел
трябва да има образователна,
съÑ
раняваща и репрезентативна функция
(най-общо). Тези условия изключват
възможността музеят да отразява личния
вкус на един куратор или директор, ако
иска да получи широка обществена
подкрепа.

Какво искам да видя и чуя, когато се
говори за музей?


*Съвременно или модерно?*

Объркването
„съвременно-модерно‛4<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4>е
необÑ
одимо да бъде преодоляно веднъж
завинаги и да не бъде подценявано
5 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5>. Фактът, че
редица музеи за
модерно изкуство - МоМА, MUMOK или KUMU -
показват изложби на съвременни
Ñ
удожници и имат колекция от съвременно
изкуство, е ясно обяснен в мисията
на музеитe6 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6>. НХГ
има колекция
от българско модерно изкуство, която е
показана в залите с постоянна
експозиция, така че НХГ вече изпълнява
функцията на музей за модерно
изкуство. Ако НХГ има намерение да
премести Кирил Кръстев, Гео Милев и
социалистическия реализъм в нова сграда
– това трябва да бъде казано, а не
да се създават неразбираеми
„модерносъвременни‛ каламбури.


*Цел на колекцията и музея
*

Понятието за това какво е изкуство и
каква е неговата функция се е изменило
от древността до сега. Дискусии за
съÑ
раняване и представяне на
изкуството,
което не принадлежи вече на Ñ
рама,
обществената сграда и не е частна
реликва, съществуват от момента на
създаване на принципите на научна
класификация на артефакти малко преди и
по време на Просвещението, когато
възниква и науката, каквато я знаем сега.

Поради това „стаята на чудесата‛
(Wunderkammer, Cabinets of curiosities), в
която се събира всичко - от препарирани
животни до каменни глави, е вид
колекциониране, съществувало до края на
XVIII век, и не може да бъде модел
нито за класически, нито за модерен, нито
за съвременен
музей7<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7>.
Настъпва концептуално отделяне на
музейното експониране от присъствието
на
това, което до този момент се нарича
изкуство в религиозни и обществени
пространства, органично включено в тяÑ
,
за да обслужва теÑ
ните функции.
Създават се принципите на класическия
музей.

А тези принципи са в криза от момента, в
който модернистките течения, като
футуризъм, конструктивизъм,
супрематизъм, БауÑ
аус, концептуализъм и
т.н.,
разбиват рамката на картината,
разтварят границите на жанровете и
различните
изкуства, критикуват класовото
общество, появява се критика на науката.
Появява се фотографията и киното, а след
това видеото. По-късно се прибавят
още „кризисни‛ елементи като
пърформансът, който се дефинира като
жанр,
медийните и интердисциплинарните
изкуства, които заемат територии като
интернет и „стъпват‛ в науката и
теÑ
нологиите, или като документацията,
която започва да се възприема като жанр
в изкуството.

Резултатът е, че модернистките призиви
за „разрушаване на
музея‛8<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8>от
началото или
средата на ХХ век са взети предвид в
съвременната дискусия
за музея и твърде често влияят върÑ
у
гъвкавостта на програмата на музея.
Тази гъвкавост предполага създаване не
само на исторически експозиции,
базирани на „стилове и движения‛ (модел
на класическия музей от XIX век,
съществуващ в много места до 80-е години
на XX век, а и до сега), но и
експозиции, защитаващи определени
концепции и идеи, свързани с понятия или
отразяващи съвременни, генериращи се в
момента тенденции.

За целите на съвременния музей, побиращ
цялата тази „музейна‛ история, са
необÑ
одими и документални експозиции,
прожекции и дискусии, обговарящи
исторически и функционални понятия
(като „съвременно‛ и „модерно‛
например),
и проблемите на взаимодействие между
изкуство и общество; или регистриращи
нови и не-класифицирани явления с цел да
бъдат създадени използваеми
понятия, които ги описват. НеобÑ
одими са
образователни програми за възрастни
и деца, стъпващи върÑ
у теория, която се
генерира на основата на съвременните
дискусии и експозиции, за които вече
споменаÑ
, както и на академични
изследвания и международен - не само
изложбен, но и теоретичен обмен.

На този теоретичен контекст (който може
и трябва да е противоречив, а не
застинал) трябва да се базират
принципите на събиране и представяне на
колекцията, както и временните изложби и
събития, за да може да отразяват
разнообразието на съвременността, а не
лични вкусове и интереси.

Така че целта на колекцията на един
съвременен музей не може да бъде друга,
освен да събере и съÑ
рани артефакти и да
ги покаже в адекватен контекст,
който да запази „живостта‛ на
изкуството, доколкото е възможно,
използвайки
различни стратегии. Трябва да е ясно
какви ще са изкуствоведските, музейни и
организационни средства това да се
случи, както и каква ще е арÑ
итектурата,
която ще ги обслужи функционално.

В един мой по-стар текст обсъждам
по-подробно тези идеи в български
контекст
9 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9>, сравнен с
„малката страна‛
Естония, която печели с проекта си за
Музей на изкуствата (КУМУ) награда за
Европейски музей на 2008 г.

Функцията на музея не се ограничава във
„възможности за представяне на
сборни и индивидуални
експозиции‛10<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10>,
нито пък може да се дефинира като
„артефакт, съÑ
ранил смисловите
напластявания на различни култури и
епоÑ
и, давайки им нов прочит и
интерпретации‛, без да се каже кои са
тези „ различни култури и епоÑ
и‛.
(Нали беше „модерен‛? Нали беше
„съвременен‛? Нали е „български‛?)

Спецификата на излаганите медии трябва
да бъде взета предвид – живопис и
видео изискват различни помещения,
теÑ
ника, вентилация, осветление и
възможност за временни конструкции.
Мултифункционалността на залите трябва
да бъде осигурена.

Още един пример в този контекст:
неотдавна участваÑ
 в изложбата
re.act.feminism11 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11> в
Художествената академия в Берлин, в
която беше обсъдено „музеифицирането‛
на
пърформанса и уличните акции.
Пресъздаването (re-enactment) на пърформанси,
както и други стратегии, бяÑ
а
дискутирани, за което се надявам да
напиша в
друга статия.

И последно – музеят трябва да има бюджет
за създаване на нови произведения и
експозиции. Аз лично се умориÑ
 да
участвам в български изложби, в които
трябва сама да си търся телевизор, да не
получавам никакъв Ñ
онорар, да
изнасям лекция безплатно и накрая да
дойдат разни Ñ
ора да ми кажат, че „това
не е изкуство‛. Такива работи си ги
правя на улицата и то с по-голям успеÑ
.


*Умора от музея? Екологичен дизайн?*

Без да имам илюзията, че съм засегнала
дори и малка част от проблемите на
музея, ще обърна внимание на още няколко
детайла, които ми се струват важни,
като оставям място за други Ñ
удожници,
арÑ
итекти, политици и редови членове
на обществото да допълнят неща, които аз
може би не съм забелязала.

Като посетител на много скучни изложби
през живота си, съм много благодарна,
че арÑ
итектите са помислили за „правото
на отказ на посетителя от
разглеждането на експозицията във всеки
един етап, т. нар. "умора от музея"
12 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12>. Тази идея
заема много
важна част от тяÑ
ната арÑ
итектурна
концепция. Но аз си мисля, че музей се
прави преди всичко, за да може Ñ
ората,
като влязат в него, да им е толкова
интересно, че да прекарат цял ден там.
Това трябва да го има в музейната
концепция, а арÑ
итектурата трябва да
помогне. Ако на някой му е скучно, или
пък детето му пречи – какво се прави?
Прави се детска програма, детски кът,
кино зала и зала за лекции и пърформанси,
ресторант или кафене, музеен
магазин – без тези неща нито един музей
не може да спечели интереса на
неподготвената, непрофесионална
публика и не може да изпълнява
образователна
функция, нито пък да представя културата
на нашата страна пред света.

Ако първо мислим как човек по-бързо да
избяга от музея, защо сме се Ñ
ванали
да го правим въобще?

А къде да избягаме от натрапчивия
метафоричен по своя размер статив,
изработен от дърво и инокс, който работи
24 часа в денонощието като "Flip
chart"?13 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13> Къде да
избягаме
от ужасно остарелия и ретрограден
стереотип на Ñ
удожника като брадатко с
таке, мажещ поредното голо женско тяло,
ако ни бият по главата 24 часа със
статив?

И последно - едно разкритие, което е
оставено за десерт: "зелен дизайн" и
еко поведение‛ се оказват „принципи...
водещи при разработването на проекта‛
14 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14>. Това значи
било
водещото! Музеят ще си изÑ
върля ли
боклука разделно? А „био‛ и
„еко-френдли‛
Ñ
рани ще има ли в кафето?

Придобилият напоследък популярност
„зелено промиване‛ (green-washed) термин
мисля, че е подÑ
одящ в този случай.

Но аз, също както Димитър
Грозданов‛15<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15>,
съм сигурна, че Ñ
ората от Националната
галерия, както и арÑ
. Бойко Кадинов,
имат съвсем ясна концепция какво ще
правят занапред, остава само да я
обявят, а аз, още преди да съм седнала да
пиша този текст, нагло съм се
самоубедила, че ще „вляза в музея‛ като
участник в изложбата
„Експорт-импорт‛16
<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16> и като не
толкова „стар‛ Ñ
удожник като Недко
Солаков‛17<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17>.
Вероятно, гледайки моето ЕГН, съвсем
даже може и да съм от младите и
„съвременните‛ и все още ще да имам
право да си създавам моя идея за музея и
да присъствам в него... Трябва да
побързам, преди да стигна
„нарцистичната‛
граница със старостта и маразма, която
да ме лиши от такава привилегия...
пък по-нататък – каквото сабя покаже!


*1* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#edno>*. Лъчезар
Бояджиев, „*
*Бъдещият САМСИ - между Миньор Перник и
Манчестър Юнайтед. Но къде
точно?‛*<http://www.kultura.bg/print.php?id=15734>
*

**2* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2e>*. Димитър
Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*", в. "Труд", 04.06.09.
„Кое изкуство визира музеят за
съвременно (модерно) изкуство? Оставям
въпроса отворен, като изразявам
предпочитанията си към младите. Те
проектират музея на ХХI век. Дали можем
да им помогнем в реализацията му,
или просто самите те да направят новия
музей?"

**3* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3i>*. Борис
Данаилов,
"EXPORT-IMPORT Съвременно българско изкуство",
**дискусия, СХГХ, 27 март,
2003*<http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html>
*
„Музейната институция е нещо, което
почива на традицията, и едно от нещата,
които бяÑ
а подÑ
върлени тук, всъщност ни
връща към старата функция на музея –
събира, документира, запазва нещо... Но аз
не съм сигурен, че съвременното
изкуство и това, което се прави в момента
като съвременно изкуство, особено
в авангардните му форми, може да се
покрие с тази функция. Тук има много
сериозно разминаване. Функциите на
съвременното изкуство са в голямата си
част много ефимерни и те приключват с
някакво количество време, след което
самото произведение, ако мога да кажа
така, самото произведение също
приключва и то просто изчезва. Как ще ги
запазим тези функции и въобще
трябва ли да бъдат запазени – това е
единият генерален въпрос. Вторият
генерален въпрос е – като ги запазим,
какво от туй? И третото, аз все пак,
като представител на една институция,
искам да попитам кой може да ме
принуди аз да купя някоя работа, защото
тя е съвременна. Откъде накъде? Аз
например не виждам такъв субект.
(реакции) Следователно става въпрос за
нещо
друго. Въобще трябва ли да се насочваме
натам. Защото, в крайна сметка,
музеите, които бяÑ
а цитирани тук, са
музеи – те музеифицират някакви
Ñ
удожествени произведения. И това е
основният проблем.
Съжалявам, че така може би звучи
радикално, но част от нещата просто не ги
виждам в съвременен музей и самият музей
в днешните си функции не е способен
да ги ‛глътне‛ като състояние.‛

**4* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4i>*. Димитър
Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*"
„Идеята за един, колкото и да е голям,
музей за съвременно (модерно)
изкуство днес не предизвиква абсолютно
доверие. Модерното изкуство, както
всички знаят, е бунт срещу естетиката на
миналото. Но за кое минало става
дума? С други думи, един съвременен музей
не е възможен, както и един
модерен музей не е достатъчен.‛

**5* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5t>*. Светла
Петкова, "**Ще
имаме музей! Скандалите
предстоят*<http://www.kultura.bg/article.php?id=15692>
*", в. „Култура‛, Брой 20, 27 май 2009 г.
В текста е цитирано изказване на Бисера
Йосифова - зам. директор на НХГ, на
пресконференцията за САМСИ: „модерно,
съвременно, каквото и да е‛.

**6* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6t>*. **
http://www.mumok.at/about/?L=1* <http://www.mumok.at/about/?L=1>*; **
http://www.moma.org/about/index* <http://www.moma.org/about/index>*; **
http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38* <http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38>
*

**7* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7m>*. Foucault, M. The
Order of Things: an Archeology of the Human Sciences. New York, Vintage
Press, 1994.

**8* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8m>*. Боряна
Росса, „**Музеят
призрак* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15293>*‛, в.
„Култура‛, бр.
7., 18 февруари 2009 г.

**9* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9t>*. Пак там

**10* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10t>*. Наталия
Семкова, "*
*С пари от Норвегия ще се финансира Музей
на съвременното изкуство в
София*<http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/05/18/721048_s_pari_ot_norvegiia_shte_se_finansira_muzei_na/>
*", stroitelstvo.info, 18.05.2009.
Съжалявам, че този цитат е от
„арÑ
итектурния‛ текст, а не от текст на
някой
от бъдещите куратори на музея. Първата
причина за това е, че до момента не
съм открила такъв текст, а втората е, че
съм твърдо убедена, че
арÑ
итектурната концепция трябва да
следва музейната и да я обслужва.

**11* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11t>*. **re.act.feminism,
performancekunst der 1960er und 70er jahre heute, 13. Dezember 2008 – 8.
Februar 2009, Akademie der
Künste*<http://www.adk.de/reactfeminism/index.htm>
*

**12* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12t>*. Наталия
Семкова, "С
пари от Норвегия ще се финансира Музей
на съвременното изкуство в София"

**13* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13t>*. Пак там.

**14* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14t>*. Пак там.

**15* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15t>*. Димитър
Грозданов,
"Музеят като метафора на болест":
„Най-същественият проблем на
проектирания
музей обаче не е неговият епитет, нито
неговият символ, а неговата програма,
каквато в НХГ положително има."

**16* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16t>*. Светла
Петкова, "Ще
имаме музей! Скандалите предстоят"
Лъчезар Бояджиев пита Борис Данаилов:
„Как ще спечелите Ñ
удожниците от
изложбата Export-Import (припознавани като
най-важните представители на
съвременното изкуство в България), на
което Данаилов отговори: „Вие ще имате
своето място в този музей‛.**

**17* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17t>*. Димитър
Грозданов,
"Музеят като метафора на болест".** *


-- 
Boryana Rossa
blog - procheti nesto gadno: http://boryana-rossa.livejournal.com
blog 2: http://boryanar.blogspot.com
http://roboriada.org/boryana

-- 
Boryana Rossa
blog - procheti nesto gadno: http://boryana-rossa.livejournal.com
blog 2: http://boryanar.blogspot.com
http://roboriada.org/boryana